Активното остаряване: как любопитството поддържа мозъка млад
„На тези години вече няма какво ново да науча.“
„Мен няма какво да ме изненада.“
„Вие, младите, живейте, аз съм се наживял/а вече.“
Много възрастни хора говорят така. Понякога с усмивка. Понякога с примирение. А понякога – защото наистина вярват, че най-хубавите моменти вече са останали зад гърба им.
Да, не можем да спрем времето, нито естествените промени, които настъпват с възрастта. Но можем да вземем решение как да живеем – разбира се, когато обстоятелствата го позволяват.
Мозъкът няма срок на годност
Човешкият мозък не е завършена и неподвижна система. Той може да се адаптира, да се учи и да изгражда нови невронни връзки през целия живот. Това негово свойство се нарича невропластичност – способността му да се променя под влияние на знанията, навиците и преживяванията.
С други думи, възрастта има значение. Но тя не поставя окончателна граница пред развитието.
Доскоро широко се приемаше, че човек се ражда с предварително определени интелектуални възможности и ограничен брой мозъчни клетки. Днес знаем, че картината е много по-сложна.
Изследванията показват, че в определени мозъчни области може да продължава образуването на нови нервни клетки и в зряла възраст. Тази способност не изчезва след 60, 70 или 80 години.
Проучване, проследило близо 4000 души между 19 и 94 години в продължение на три години, установява положителни промени в мозъчните функции при всички възрастови групи – включително при хора над 70 и 80 години. По-добрите резултати са свързани не толкова с възрастта, колкото с постоянството в полезните ежедневни навици. Оказва се, че дори кратки физически упражнения с продължителност 5–15 минути могат да подобрят паметта, мисленето, емоционалната устойчивост и цялостното когнитивно здраве.
Мозъкът обича новото
Кога за последно отидохте на място, на което никога не сте били?
Опитахте различно ястие?
Запознахте се с нов човек?
Избрахте друг маршрут за обичайната си разходка?
На пръв поглед това са дребни промени. За мозъка обаче те са истинска тренировка.
Защото старото е сигурно и удобно, но ясно и предвидимо. Не ни изненадва. Вършим го по памет и почти автоматично. А новото изисква внимание. То ни кара да наблюдаваме, да сравняваме, да запомняме, да вземаме решения.
Разговорът с човек, когото добре познаваме, също е ценен. Но срещата с нов събеседник ни държи нащрек – изисква да следим различна история, начин на изразяване и гледна точка, да анализираме нов характер, да се съобразим с различни обстоятелства.
Мозъкът не се стимулира само от трудните задачи. Нужно му е просто разнообразие.
Коя е най-добрата „храна“ за мозъка
Понякога не сложните кръстословици са най-добрият „мозъчен фитнес“. Понякога най-добрата „храна“ за мозъка е онова вътрешно чувство, което ни кара да се питаме:
„Какво има в този парк?“
„За какво се разказва в тази книга?“
„Никога не съм влизал в това кафене.“
„Как ли изглежда кварталът от другата улица?“
„Какво ще ми разкаже този човек?“
Любопитството. А то е въпрос на навик. Не е необходимо всеки ден да се случва нещо голямо. Любопитството може да започне с един прост въпрос, който отваря една истинска малка врата към света. А когато човек продължава да си задава въпроси, мозъкът продължава да търси отговори.
Какво всъщност е активното остаряване?
Активното остаряване не означава задължително планински преходи, интензивен спорт или постоянно запълнен календар.
Според Световната здравна организация то е процес на създаване на възможности за здраве, участие и сигурност, които подобряват качеството на живот с напредването на възрастта. В по-новата си рамка за здравословно остаряване организацията поставя акцент върху способността на човека да продължава да прави нещата, които са важни за него.
Това включва възможността:
- да учи и да взема решения;
- да се движи;
- да изгражда и поддържа отношения;
- да участва в живота на семейството и общността;
- да запазва възможно най-голяма самостоятелност.
Следователно активното остаряване не е опит човек да се държи така, сякаш е по-млад.
То е възможността да продължи да бъде част от живота.
Да има мнение.
Да избира.
Да общува.
Да очаква нещо с интерес.
Въпрос на решение
Понякога най-трудното не е новото преживяване.
А решението да го поискаме.
Да прекрачим прага.
Да приемем покана.
Да отидем на място, което не познаваме.
Да заговорим някого.
Особено когато човек живее сам, движи се по-трудно или дълго време не е имал компания, светът навън може постепенно да започне да изглежда по-далечен. Тогава не е необходимо някой да го убеждава да бъде по-активен. Понякога е достатъчно просто да има с кого да направи първата крачка.
Във Via Carea вярваме, че активният живот не се измерва с изминатите километри, а с възможността човек да продължи да общува, да открива и да участва в света около себе си. Затова нашите сътрудници са до възрастните хора не само за разходката, а и за разговора, новото място и онова малко преживяване, което прави деня различен.
